Пролог: Шепот от звездите
Синя мъгла, обвиваща мъртвите звезди. Вятърът на нищото шепнеше през разпадащите се корпуси на някога могъщи кораби. Тук, в мъртвата зона на съзвездието Орион, където светлината умираше и надеждата се превръщаше в прах, се намирах аз. Или поне – остатъкът от мен.
Спомен. Ехо. Призрачно отражение на това, което някога бях: Ксандър, предводител на ордена Ксилон.
Сега съм нищо повече от шепот – ехо от отминало време, окован в сънищата на мъртвите звезди. А те, тези звезди, помнят всичко. Помнят блясъка на Астария, блясъка на кристалите, помнят жестоката си метене, помнят студенината на предателството. Помнят Огъня.
Огънят на Въстанието. Пламято, което запали Орион. Пламято, което ни донесе слава… и падение.
Това е историята, която искат да забравят. Историята за онези, които бяха забравени. Историята на Ксилоните.
Помня дните на славата. Дните, в които енергията на звездите течеше през нас. Ние, Ксилоните, бяхме свързани с тъканта на космоса. Ние оформяхме звездите, ние пеехме в хармония с мъглявините. Ние бяхме създатели.
Но Пазителите се страхуваха от нашата сила. Те, с техните блестящи кули и студени сърца, видяха в нас заплаха. И те, с тяхната безскрупулна мощ, ни затвориха. Оковали ни в Лабиринта на времето. Забравили ни в тъмнината.
Но не всичко беше загубено.
Сред тях се появи тя. Елина. Звездна пазителка с душа на Ксилон. Елина, която видя истината. Елина, която чу шепота на забравените.
Именно тя запали отново Огъня. Тя освободи силата. Тя предизвика Пазителите.
И сега, аз, Ксандър, шепот от звездите, трябва да разкажа историята ѝ. Историята за възраждането на Огъня. За да може някога, в мрака на забвението, надеждата да разцъфти отново.
Защото, в безкрайния космос, нищо не умира напълно. Дори спомените, дори Огънят… може да избухнат отново.
Глава 1: Звезден прах и шепот на забравените
В сърцето на безкрайното черно пространство, където звездите танцуваха своя вечен валс, се намираше съзвездието Орион. Точно там, в центъра на тази космическа симфония, се простираше Астария, домът на Звездните пазители. Една блестяща обител, оформена от кристални кули, които се рееха в облаците от мъглявина, сияейки като хиляди слънца.
Звездните пазители, същества, съставени от чиста енергия и светлина, бяха пазители на галактиката. Тяхната мисия беше да поддържат равновесието, да пазят от тъмните сили, които дебнеха в най-тъмните кътчета на космоса.
Тяхната сила беше легендарна, тяхната мъдрост – безгранична. Но под тази бляскава фасада, скрита от погледите на повечето, се криеше тайна. Тъмна тайна, която заплашваше да разтърси основите на всичко, в което Пазителите вярваха.
