Пролог
Златистите дюни на Сахара се простираха докъдето стигаше погледът, сякаш океан от пясък, застинал във вечен покой. В сърцето на тази необятна пустош, машината "Дюнаход" тихо бръмчеше, поглъщайки пясъците и променяйки пейзажа около себе си.
Д-р Лейла Хасан, с очи, бляскащи като звездите над Сахара, погледна през прозореца на машината. "Пригответе се, екип! Следващата ни спирка е в 3000 година преди нашата ера. Легендите говорят, че точно в този период са се появили първите знаци за Града на сенките."
Млад археолог, на име Касим, погледна несигурно професорката. "Д-р Хасан, все още ли вярвате в тези приказки за магия и градове, изчезнали в пясъците? Нима не сме тук, за да открием артефакти и да изучим миналото, а не да гоним митове?"
Лейла се усмихна загадъчно. "Касим, понякога митовете са по-истински от фактите. Сахара е пазител на тайни, които чакат да бъдат открити. И аз вярвам, че Градът на сенките е не просто мит, а ключ към нещо много по-голямо."
В този момент, "Дюнаход" внезапно спря, а навън се чу зловещ вой на вятър. Екранът на машината започна да мига, показвайки странни символи, които никой от екипа не разпознаваше. "Имаме проблем," обяви инженерът, Сара. "Времевата линия е нестабилна. Сякаш нещо се опитва да ни попречи да стигнем до нашата дестинация."
Лейла погледна през прозореца. Слънцето залязваше зад дюните, оцветявайки пясъка в кървавочервен цвят. И тогава, тя видя силует. Ездач, облечен в тъмни дрехи, се приближаваше към тях, носен от вихър от пясък. Очите му светеха зловещо, а в ръката си държеше древен скиптър.
"Миналото не иска да бъде разкопано," прошепна Лейла. "И ние ще трябва да се борим, за да открием истината за Града на сенките."
Глава 1: Скиптърът на времето
Мрачният ездач се приближаваше с плашеща бързина, воят на вятъра сякаш подсилваше неговата зловеща аура. Пясъкът се въртеше около него като жив, закривайки част от тялото му и създавайки илюзията, че е част от самата пустиня.
"Задействайте защитните полета!" извика Лейла, докато Касим трескаво въвеждаше команди на конзолата. "Сара, какво е състоянието на временния двигател?"
"Нестабилен е, докторе," отвърна Сара, избърсвайки пот от челото си. "Влиянието е силно, сякаш някой се опитва да манипулира самата времева линия."
Лейла се обърна към другите членове на екипа. Джамила, експерт по древни езици и символи, се взираше в мигащите символи на екрана с широко отворени очи. "Това е древен египетски, но… нещо е променено. Сякаш езикът е изкривен, за да скрие нещо."
Рамзес, геологът на екипа, беше най-спокоен. Той извади от раницата си специален скенер и го насочи към ездача. "Енергийният подпис е необичаен. Комбинация от древна магия и… технология? Нещо, което не съм виждал досега."
