Пролог
Мъглата се стелеше ниско над спокойните води на Орис, обвивайки кралството на мидите в ефирна, призрачна пелена. Беше нощта на Кървавата Луна – време, когато магията на Орис беше най-силна и най-нестабилна. Древните миди предупреждаваха за опасностите, криещи се в тази нощ, за тънките граници между световете и за глада, който се пробужда в най-дълбоките бездни.
В сърцето на двореца от перлени черупки, където скъпоценните камъни сияеха с приглушена светлина, кралица Серафина трепереше. Не от студ, а от ужас, вкоренен дълбоко в костите й. Тя беше най-мъдрата и най-могъщата мида в кралството, но дори и тя не можеше да прогони надвисналата сянка.
В прегръдките си тя държеше новородената си дъщеря, принцеса Туса. Малкото мидено момиченце спеше спокойно, без да подозира за бурята, която се завихряше около нея. Но Серафина знаеше. Тя видя знаменията – тъмните приливи, угасващите светлини на биолуминесцентните риби, странните шепоти, носещи се от дълбините.
Вратата на стаята се отвори и в нея влезе крал Орион, лицето му мрачно и притеснено.
"Какво видя, Серафина?" – попита той с тих глас.
Кралицата затвори очи. Видението беше болезнено ясно – бездна, изпълнена с неистова жажда, която поглъщаше всичко по пътя си. Видението беше свързано с тяхната дъщеря.
"Тъмнина, Орион. Тъмнина, по-дълбока от всякога. Тя идва за Туса."
Крал Орион коленичи до нея и нежно докосна малката длан на дъщеря си.
"Няма да позволим. Ще я защитим."
Серафина поклати глава. "Не можем, Орион. Тази сила е по-голяма от нас. Единственият ни шанс е да я скрием, да я подготвим. Тя е единствената, която може да се изправи срещу това зло."
"Подготвим за какво? За битка, която не можем да спечелим?"
"Не знам, Орион. Но знам, че в Туса има нещо специално. Тя носи в себе си древен дар, заспала сила. Ако успеем да я събудим навреме…"
Изведнъж залата се разтърси. Земетресение разцепи кралството на мидите, а водите в турбуленцията сякаш се обърнаха срещу тях.
"Тя идва!" – извика Орион. "Трябва да я скрием!"
Серафина затвори очи, събирайки цялата си сила. Тя прошепна древна магия, магия за защита и скриване, магия, която да предпази Туса от надвисналата тъмнина. Тя знаеше, че това е само временно решение, отлагане на неизбежното. Но то щеше да даде на Туса шанс – шанс да порасне, да се научи, да се превърне в силата, от която Орис отчаяно се нуждаеше.
Докато Кървавата Луна се издигаше в зенита, кралството на мидите трепереше под тежестта на древното зло, а кралица Серафина се молеше за бъдещето на дъщеря си, за бъдещето на Орис. Тя знаеше, че битката за тяхното оцеляване тепърва започва. И че всичко зависи от Перлата на Орис – принцеса Туса.
